Търсене
  • She said Yes!

Как се пишат любовни писма


Днес отворих книга, надписана от приятел, който е доста далече - и разглеждах известно време всяка извивка на буквата "з" и "д", специфични за неговия почерк. Пожеланието беше за имен ден. Кратко и хубаво.

Не съм го виждала от тогава. Тази книга е специална и стои в една дървена кутия, заедно с други малки ценности от различни епохи. Книгата е с разкази на Камю и е наистина чудесна. Чела съм я, но в друг екземпляр. Тази книга не е за четене, нито за даване, тя е от нещата на Дървената кутия.

Днес е 14-ти февруари.

Мислих си за писмата, за бележките, за съобщенията, за имейлите, които ни заливат. Честно, нито едно от тях не е в моята дървена кутия, нито във файл "Важни" - електронният еквивалент на дървената кутия. Отваряйки файл "Важни" обаче, нито един от документите не носи онази емоция, от книгата.

Ще кажете, че това е нормално, но аз имам писма от този същия човек, които остават просто текст без неговото "з". Онова красиво и особено "з". Всеки път, когато отворя тази книга, а това се случа веднъж на 2-3 години, чувам гласа му, усещам точно онова настроение и приповдигнатост, обзела ме на Цветница преди 9 години, а споменът е така жив.

Замислих се, че за истинските неща трябва да се пишат истински писма. От онези на хартия, които се поставят в плик и на които лепим марка - тези физически измерими, разпознаваеми и автентични консерватори на моменти.

Независимо дали тази година пишете своето поредно любовно писмо за Свети Валентин, своите мисли за последната седмица или искате да споделите с някого, когото толкова дълго сте чакали, а сега отново е далеч, колко ви липсва, изпратете му част от себе си. Изпратете своя почерк, своя аромат, своя отпечатък и своето "д" и "з".

Много от вас ще кажат, че това е безумно старомодно, крайно излишно и аз ще се съглася, освен в наистина важните моменти, които искаме да имаме завинаги. Моментите, които ще прибираме предпазливо в дървени кутии и за които историите и версиите ще се увеличават с годините. И така, докато сме.

Днес попаднах на клип, който даваше съвети как да започнете своето любовно писмо?! Моля? Ако в нещо можем да сме себе си, то това е писмото. Писмото, написано на ръка. Написано с грозния ни почерк, със задрасканите думи, с кривите пренасяния. Забелязали сте, нали, дори почеркът ни се мени с годините. Оставете спомен за своя и му се радвайте след време.

Подберете всеки детайл. Изберете точната хартия. Ще се изненадате да разберете колко видове хартия има. Изберете онази, която най-добре ще пасне в ръцете на вашият получател или онзи плик, който със сигурност ще предизвика желаната усмивка.

Важно е да решите: писалка, молив, маркер, пастел? Сега останете със себе си за час. Може би нищо няма да напишете, а ще потънете в спомени, в мечти, в умиление, в ярост или в тъга - това е началото. Не ви трябва помощ, това е вашето творение. Останете далеч от готовите шаблони, перфектните снимки и обещаващите песни.

Тук говорим за нещо истинско - вашето лично изкуство. Изведнъж ръката ви ще тръгне сама и след няколко смачкани листи, точно като в американска комедия, ще имате вашето писмо. Прочетете го веднъж (само веднъж!) и го пратете.

Различно е, когато нямаш копие от изпратеното писмо. И не трябва да имаш, то е едно и носи заряда на точно определен човек в определен момент и нищо от това няма да се повтори, за да не може да бъде прехвалено, оплювано или въобще анализирано и оценявано.

Адресатът е определен и само неговият поглед ще има това право. Той ще може да го прочете отново, да го помирише, да го докосне, докосвайки вашите отпечатъци, да го прегърне, да го целуне, да го прибере в дървената си кутия или просто да го изгори.

Всъщност, няма никакво значение, защото вашето писмо съхранило моменти - извънредно и единствено, е стигнало до единствената публика, достойна за него - вашият избраник, вашата муза. Консервирало истинността на момента, ще я пази за всяко отваряне на дървената кутия, предизвиквайки същите истински емоции.

Бъдете старомодни днес и пазете дървените си кутии. Частици от толкова важни хора живеят там.


88 преглеждания